Епохата на Барока
(17 век и първата половина на 18 век)
1. Особености на епохата – подобно на ренесанса има войни, катаклизми, въстания, но заедно с това настъпва нов разцвет на изкуствата – архитектура, живопис, музика, литература. Музиката се развива в две основни посоки:
· Вокално – инструментална музика с основни жанрове – опера, оратория, кантата.
· Чисто инструментална музика – за орган, клавесин, струнни лъкови инструменти.
В изкуствата се разпространяват различни стилове:
· Барок (Исп. Бисер) – Произведенията в този стил се отличават с мащабна форма, богата украса, ярки и контрастни емоции. Ярки представители в музиката са: Бах, Хендел, Хенри Пърсел, Георг Телеман и др.
· Класицизъм – произведенията се отличават със симетрия, емоционална сдържаност и преобладаващи антично-митологични сюжети. Представители: Жан Батиста Люли
· Реализъм – пресъздават се съвременни проблеми и образи. Представител Клаудио Монтеверди.
· Рококо – произведенията се отличават с внимание към детайла и украсата. Музиката в този стил има много украшения. Представители Френските клавесинисти – Франсуа Копрен, Жан Филип Рамо
· Сантиментализъм (чувствителен стил) – отличава се с повишена емоционалност на музиката. Представители Италианските цигулари: Корели, Тартини и Вивалди.
2. Възникване на операта и оперни школи в Италия – първата опера е написана през 1597 год. Във Флоренция (Италия) и се нарича „Дафне”. Нейни автори са поетът Отавио Ринучини и композиторът Якопо Пери След нея създават операта „Евредика”. При своето създаване жанрът опера се е наричал „Драма Пер Музика” и е показвал водещото значение на театърът. Музиката е изяснявала и обогатявала сюжета и текста на операта. За това не се използвала полифонична музика, многогласието е замъглявало текста. Във Флоренция се създава оперна школа със свои особености. Тя била от камерен тип – малък брой герои. Ансамбъл вместо оркестър. Състояло се от арии и дуети. Венченцо Галилей описва особеностите на операта в свои трактат. Операта бързо става популярна и се създават оперни школи в Рим, Мантра Венеция, Неапол. Операта в Рим се развива под силното влияние на католическата църква. Оперите се отличават с богати декори и костюми, зрелищни театрални ефекти, голяма роля на хоровете. Силно застъпено било пеенето на тенори, кастрати. Представител на римската опера е Емилио Кавалиери.
